Изрови ме от своята архива,
от години натрупала прах,
любовта ти към мен беше жива,
но тогава не я осъзнах.
Умори се да чака тя гладна,
своята нежност превърна във грях,
и сега си мъсти безпощадно
със това ,че съвсем остарях.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Прекрасно,дори усетих нафталина! Хареса ми,прости хумора!
ОтговорИзтриванеЩастлив съм,ако наистина ти харесва.
ОтговорИзтриване