Като вик за обич в тишината,
като нощ-разкъсана на две-
аз в ръцете си държа душата-
моето намерено дете...
Тя напуща вече моето тяло,
недостойно да я задържи,
с него никога не беше цяло,
с неговите чувсва и лъжи,
с неговите странни изневери,
с егоизма,с лошите черти...
Аз дарявям я,-дано намери
Друго тяло да я приюти.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Аз дарявям я,-дано намери
ОтговорИзтриванеДруго тяло да я приюти.
Много силни думи.