Пътуване

Казват,че живота е едно пътуване.Аз също съм съгласен с това.Наистина всичко преминава покрай нас,кога по-бързо,кога по-бавно,кога за момент спира....но,така или иначе,животът си тече.
И на мене,като на всички хора,ми се наложи да пътувам.
Отначало не обръщах внимание на всичко,което преминаваше покрай мене.Просто ми беше весело и аз се радвах на пътуването си.
Но....след известно време,на пътя ми се появи град.Не много голям,но още щом стъпих по улиците на този град,се уплаших.Толкова много улици,кръстовища,светофари не бях срещал преди.
Обърках се.Помолих за помощ.Питах,как мога да изляза от този объркан за мене град.Много хора ми помагаха.Всеки се опитваше да ми покаже правилният път,но това ме объркваше още повече.
Много се лутах.Много.След всяка подсказана ми посока,аз се обърквах все повече и повече.
В един момент се оказах в задънена улица.Нямах изход и спрях.Спрях и чаках.Чаках отново някой да ми помогне,но тази помощ все не идваше.Вече дори не питах никого за правилният път.Просто стоях и чаках.
Появи се човек,който успя да ме изведе от тази задънена улица.Благодарен съм за това на този човек.Благодарен съм за това,че успя да ме изведе от тази улица без изход.
Но пътя,който ми показа,беше отново в този омразен и объркан град.Пътнеравен,осеян с много завои,кръгови движения и кръстовища.
Пътувах бавно и внимателно.Непрекъснато внимавах да не катастрофирам.Непрекъснато!Уморих се от този път.Много се уморих.
В един момент си казах:
"Стига!Стига си чакал помощ от другите!Слушай сърцето си и ти сам реши,в каква посока да поемеш!"
Така и сторих.
И изведнъж пред мен се появи път.Този път водеше извън града.Беше широк и прав.Краят му не се виждаше.
Тръгнах по него.Не знаех на къде води,но това не ме интересуваше.Просто слушах сърцето си.
Още пътувам по този път.
Щастлив съм!
Няма кръстовища и кръгови движения.Има само една бяла,непрекъсната линия.Просто няма място за обратен завой и за връщане назад.
Пътувам и съм щастлив?
Разбрах,че прекрасното в едно пътуване,не е целта на това пътуване,а самото пътуване!
Щастлив е този,който усети това!
Аз съм щастлив!....Вече!

Обичам те,Мария

Поздрав за всички

Обичам те

Ти решаваш

Днес е първият ден от останалата част
от живота ти.
Изживей го както искаш.
Ти решаваш

Писмо до приятел.../или за липовия цвят и капките за нос/..........Посветено на Б.С.

Здравей,Приятелю!
Пиша ти това писмо,не за да те упреквам за постъпките ти и думите ти.
Пиша,за да изразя болката си от това,което ти правиш.
Човек така е устроен,че помни много от "първите"неща,които са му се случвали в живота:
първият учебен ден,първата си учителка,първата целувка,първата любов и т.н.
Аз ,приятелю,съм запомнил и още нещо.Запомнил съм и първото стихотворение,на което ме научи учителката ми по литература.
И не само това.То остана завинаги в сърцето и душата ми.Не съм се старал да бъде там...то само се настани...завинаги.
То не беше включено в програмата ни за изучаване.Учихме го може би за това,че поетесата беше приятелка на учителката ми и често сме се срещали с нея или може би за нещо друго.
Не зная,но май се досещам.
Мисля,че е заради второто.
"Жени, недейте нивга остарява.
Бъдете като липовият цвят.
Макар, че още в юни прецъфтява,
Години носи своя аромат"
Прочете ли го приятелю?
Ако си го прочел,не се опитвай да го запомниш.
Ако то само не остане в теб.....просто няма смисъл.
Усети ли този аромат,приятелю?
Усети ли го?
Той/ще си позволя да репликирам поетесата/не се запазва с години,...той ухае вечно,приятелю!
Ако не си......направи нещо,приятелю.
Излез на улицата,откъсни цвете и го подари на първата срещната жена.
Виж тогава щастието в очите и.Усетиш ли това щастие,вярвай ми и ти ще си щастлив!
Подай ръка на жена,за да стане,постави и стол,за да седне,отвори и вратата за да влезе......много са,приятелю,но ти винаги това щастие ще го видиш в очите и.
Ти ще усетиш този вечен аромат!
Ако не усетиш нищо,купи си капки за нос,приятелю,.....но това вярвай ми няма да помогне.
И помни,приятелю.....
Опитай се ,никога да не нараняваш жена!
Те не са виновни,че носът ти е запушен!
Поздрави: твой приятел
P.S. Инициалите в заглавието са измислени и всяка прилика с дадено лице е случайна.

Стихове на приятел 4

Като скитник с торба на гърба,
пълна с ласки,със нежност и грешки,
аз преминах без страх по ръба
на омраза и обич човешка.
и те срещнах-защо ли-не знам,
но нагазих във твоята пустиня,
за да бъда отново пак сам,
с безразличие да се размина.
От суетност и празни мечти,
любовта си към мен не показа,
с любовта си не ме награди-
награди ме сега със омраза.

Стихове на приятел 3

В колко имена те претворих-
истинското ти не помня вече-
беше ти във нежния ми стих:
беше коте,беше писе,мече...
Беше.И така остана там-
даже и когато ме отрече.
Името ти-твоето,не знам,
своето дори забравих вече.

Стихове на приятел 2

Изрови ме от своята архива,
от години натрупала прах,
любовта ти към мен беше жива,
но тогава не я осъзнах.
Умори се да чака тя гладна,
своята нежност превърна във грях,
и сега си мъсти безпощадно
със това ,че съвсем остарях.

Стихове на приятел 1

Като вик за обич в тишината,
като нощ-разкъсана на две-
аз в ръцете си държа душата-
моето намерено дете...
Тя напуща вече моето тяло,
недостойно да я задържи,
с него никога не беше цяло,
с неговите чувсва и лъжи,
с неговите странни изневери,
с егоизма,с лошите черти...
Аз дарявям я,-дано намери
Друго тяло да я приюти.

ПРИКАЗКА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО Преди години живял един самотен човек.Той много искал да има приятели, но винаги бягал от хората.Те се чудили, защо той така прави. Един ден, разхождайки се самотно край морето, човекът видял една фея да излиза от дълбините на морето и да се запътва към него. Той останал шашнат и невярващ , че вижда тази фея. Той се замислил, почесал се по тила и се питал какво ли ще иска от него тази вълшебница. Той гледал нея, тя него и двамата се питали с погледи какво ще искат един от друг Феята проговорила първа: - Човече, защо ходиш сам по брега на морето? Ти нямаш ли си компания? Човекът се почесал по врата и казал: - Ами аз.... такова... Не нямам приятели.
- Защо? Феята пак го погледнала. И го запитала, защо няма приятели.
Той и казал, че бяга от света на хората, защото те били лоши и неможели да приказват с него, а феята казала:
- Човеко, тук не си прав.Не са лоши хората, ти просто не си попаднал на точните хора. Аз ще те заведа в един свят, където има ХОРА и ще разбереш че не са лоши.Ще дойдеш ли с мене?
Той се почесал по врата, почесал се по тила и казал:
Ами... Аз... Такова... да, ще дойда - Искам да открия тези ХОРА. Води ме където искаш, но да е на мястото, където аз мога да намеря приятели.
Феята хванал мъжа за ръка и го повела към дълбините на морето.Той се изплашил не на шега и уплашен се огледал наоколо, но нямало вода.Той се учудил много и се запитал как е възможно да вървят във водата , а да е сух. Той попгледнал феята с питаш поглед, а тя му отговорила:
-Не се учудвай.Ти вървиш в моя свят, където има вечна доброта и приятелство.За мене приятелството е светло синьо, като небето и морето - Ти сега ще минеш през мноместа. Всичко това, което ще видиш е твоя живот. Ще се убедиш, че ти имаш приятели, но не си ги потърсил. Благодарение на тази раходка ти ще разбереш, що е истинско приятелство.Ще минем през хубави местности, в които не си ходил и на сън дори, ще видиш палмови дървета и тайнствени острови. Това са местата, на които искаш да отидеш. Това, което ще видиш е твоето бъдеще Не се страхувай.Ти си роден под щастлива звезда и няма да ти се случват повече лоши неща.Те се случват до време. От сега натаък те очакват само светли мигове, но ти трябва да повярваша в тях.Ще станеш известен художник, ще намериш много нови приятели, ще посетиш всичко, което си искал някога.
Слушайки топлия глас на феята и начина, по който тя приказваше с него го изпълваха с топлина и усещане за нещо светло и добро.Нямаше го вече онзи студ, който някога го пронизваше. Сега всичко беше само с топли цветове. Той видя и се запозна с много хора, и не разбра кога приключи всичко, защото той отвори очи.
Той беше сънувал и от този сън нататък той стана друг човек и всичко, което видя в съня си се сбъдна.