петък, 27 ноември 2009 г.

Пътуване

Казват,че живота е едно пътуване.Аз също съм съгласен с това.Наистина всичко преминава покрай нас,кога по-бързо,кога по-бавно,кога за момент спира....но,така или иначе,животът си тече.
И на мене,като на всички хора,ми се наложи да пътувам.
Отначало не обръщах внимание на всичко,което преминаваше покрай мене.Просто ми беше весело и аз се радвах на пътуването си.
Но....след известно време,на пътя ми се появи град.Не много голям,но още щом стъпих по улиците на този град,се уплаших.Толкова много улици,кръстовища,светофари не бях срещал преди.
Обърках се.Помолих за помощ.Питах,как мога да изляза от този объркан за мене град.Много хора ми помагаха.Всеки се опитваше да ми покаже правилният път,но това ме объркваше още повече.
Много се лутах.Много.След всяка подсказана ми посока,аз се обърквах все повече и повече.
В един момент се оказах в задънена улица.Нямах изход и спрях.Спрях и чаках.Чаках отново някой да ми помогне,но тази помощ все не идваше.Вече дори не питах никого за правилният път.Просто стоях и чаках.
Появи се човек,който успя да ме изведе от тази задънена улица.Благодарен съм за това на този човек.Благодарен съм за това,че успя да ме изведе от тази улица без изход.
Но пътя,който ми показа,беше отново в този омразен и объркан град.Пътнеравен,осеян с много завои,кръгови движения и кръстовища.
Пътувах бавно и внимателно.Непрекъснато внимавах да не катастрофирам.Непрекъснато!Уморих се от този път.Много се уморих.
В един момент си казах:
"Стига!Стига си чакал помощ от другите!Слушай сърцето си и ти сам реши,в каква посока да поемеш!"
Така и сторих.
И изведнъж пред мен се появи път.Този път водеше извън града.Беше широк и прав.Краят му не се виждаше.
Тръгнах по него.Не знаех на къде води,но това не ме интересуваше.Просто слушах сърцето си.
Още пътувам по този път.
Щастлив съм!
Няма кръстовища и кръгови движения.Има само една бяла,непрекъсната линия.Просто няма място за обратен завой и за връщане назад.
Пътувам и съм щастлив?
Разбрах,че прекрасното в едно пътуване,не е целта на това пътуване,а самото пътуване!
Щастлив е този,който усети това!
Аз съм щастлив!....Вече!

сряда, 4 ноември 2009 г.

неделя, 25 октомври 2009 г.

събота, 24 октомври 2009 г.

Обичам те

video

петък, 23 октомври 2009 г.

Ти решаваш



Днес е първият ден от останалата част
от живота ти.
Изживей го както искаш.
Ти решав
аш

вторник, 13 октомври 2009 г.

Писмо до приятел.../или за липовия цвят и капките за нос/..........Посветено на Б.С.

Здравей,Приятелю!
Пиша ти това писмо,не за да те упреквам за постъпките ти и думите ти.
Пиша,за да изразя болката си от това,което ти правиш.
Човек така е устроен,че помни много от "първите"неща,които са му се случвали в живота:
първият учебен ден,първата си учителка,първата целувка,първата любов и т.н.
Аз ,приятелю,съм запомнил и още нещо.Запомнил съм и първото стихотворение,на което ме научи учителката ми по литература.
И не само това.То остана завинаги в сърцето и душата ми.Не съм се старал да бъде там...то само се настани...завинаги.
То не беше включено в програмата ни за изучаване.Учихме го може би за това,че поетесата беше приятелка на учителката ми и често сме се срещали с нея или може би за нещо друго.
Не зная,но май се досещам.
Мисля,че е заради второто.
"Жени, недейте нивга остарява.
Бъдете като липовият цвят.
Макар, че още в юни прецъфтява,
Години носи своя аромат"
Прочете ли го приятелю?
Ако си го прочел,не се опитвай да го запомниш.
Ако то само не остане в теб.....просто няма смисъл.
Усети ли този аромат,приятелю?
Усети ли го?
Той/ще си позволя да репликирам поетесата/не се запазва с години,...той ухае вечно,приятелю!
Ако не си......направи нещо,приятелю.
Излез на улицата,откъсни цвете и го подари на първата срещната жена.
Виж тогава щастието в очите и.Усетиш ли това щастие,вярвай ми и ти ще си щастлив!
Подай ръка на жена,за да стане,постави и стол,за да седне,отвори и вратата за да влезе......много са,приятелю,но ти винаги това щастие ще го видиш в очите и.
Ти ще усетиш този вечен аромат!
Ако не усетиш нищо,купи си капки за нос,приятелю,.....но това вярвай ми няма да помогне.
И помни,приятелю.....
Опитай се ,никога да не нараняваш жена!
Те не са виновни,че носът ти е запушен!
Поздрави: твой приятел
P.S. Инициалите в заглавието са измислени и всяка прилика с дадено лице е случайна.

неделя, 11 октомври 2009 г.

Стихове на приятел 4

Като скитник с торба на гърба,
пълна с ласки,със нежност и грешки,
аз преминах без страх по ръба
на омраза и обич човешка.
и те срещнах-защо ли-не знам,
но нагазих във твоята пустиня,
за да бъда отново пак сам,
с безразличие да се размина.
От суетност и празни мечти,
любовта си към мен не показа,
с любовта си не ме награди-
награди ме сега със омраза.