Като скитник с торба на гърба,
пълна с ласки,със нежност и грешки,
аз преминах без страх по ръба
на омраза и обич човешка.
и те срещнах-защо ли-не знам,
но нагазих във твоята пустиня,
за да бъда отново пак сам,
с безразличие да се размина.
От суетност и празни мечти,
любовта си към мен не показа,
с любовта си не ме награди-
награди ме сега със омраза.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Понякога,Дани не е нужно да ... показваш торбата!
ОтговорИзтриванеИ да не я покажеш,я има,Мария!
ОтговорИзтриванеУф,така е.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеДани,с нетърпение очаквам и другите части от това стихотворение-поема.Защо ли напомня ми за един мой приятел и "познат" от нета? Около година ние бяхме неразделни/пак в нета/,споделяхме си и радостите ,и тегобите ежедневни.Дойде и времето ,когато той се прибра у дома в България.Аз бях като струна в трепетно очакване.А той,дали от страх и свян, не пожела да се видим на живо...Сега пак сме заедно ,когато можем,но не е същото...Нещо се счупи,нещо изгубихме безвъзвратно във времето и страховете си човешки,облечени в собствените си грешки.Обаче ще остане завинаги в сърцето ми като най-добрия приятел...
ОтговорИзтриване/сорри нещо стана одеве/