Писмо до приятел.../или за липовия цвят и капките за нос/..........Посветено на Б.С.

Здравей,Приятелю!
Пиша ти това писмо,не за да те упреквам за постъпките ти и думите ти.
Пиша,за да изразя болката си от това,което ти правиш.
Човек така е устроен,че помни много от "първите"неща,които са му се случвали в живота:
първият учебен ден,първата си учителка,първата целувка,първата любов и т.н.
Аз ,приятелю,съм запомнил и още нещо.Запомнил съм и първото стихотворение,на което ме научи учителката ми по литература.
И не само това.То остана завинаги в сърцето и душата ми.Не съм се старал да бъде там...то само се настани...завинаги.
То не беше включено в програмата ни за изучаване.Учихме го може би за това,че поетесата беше приятелка на учителката ми и често сме се срещали с нея или може би за нещо друго.
Не зная,но май се досещам.
Мисля,че е заради второто.
"Жени, недейте нивга остарява.
Бъдете като липовият цвят.
Макар, че още в юни прецъфтява,
Години носи своя аромат"
Прочете ли го приятелю?
Ако си го прочел,не се опитвай да го запомниш.
Ако то само не остане в теб.....просто няма смисъл.
Усети ли този аромат,приятелю?
Усети ли го?
Той/ще си позволя да репликирам поетесата/не се запазва с години,...той ухае вечно,приятелю!
Ако не си......направи нещо,приятелю.
Излез на улицата,откъсни цвете и го подари на първата срещната жена.
Виж тогава щастието в очите и.Усетиш ли това щастие,вярвай ми и ти ще си щастлив!
Подай ръка на жена,за да стане,постави и стол,за да седне,отвори и вратата за да влезе......много са,приятелю,но ти винаги това щастие ще го видиш в очите и.
Ти ще усетиш този вечен аромат!
Ако не усетиш нищо,купи си капки за нос,приятелю,.....но това вярвай ми няма да помогне.
И помни,приятелю.....
Опитай се ,никога да не нараняваш жена!
Те не са виновни,че носът ти е запушен!
Поздрави: твой приятел
P.S. Инициалите в заглавието са измислени и всяка прилика с дадено лице е случайна.