В колко имена те претворих-
истинското ти не помня вече-
беше ти във нежния ми стих:
беше коте,беше писе,мече...
Беше.И така остана там-
даже и когато ме отрече.
Името ти-твоето,не знам,
своето дори забравих вече.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар