Казват,че живота е едно пътуване.Аз също съм съгласен с това.Наистина всичко преминава покрай нас,кога по-бързо,кога по-бавно,кога за момент спира....но,така или иначе,животът си тече.
И на мене,като на всички хора,ми се наложи да пътувам.
Отначало не обръщах внимание на всичко,което преминаваше покрай мене.Просто ми беше весело и аз се радвах на пътуването си.
Но....след известно време,на пътя ми се появи град.Не много голям,но още щом стъпих по улиците на този град,се уплаших.Толкова много улици,кръстовища,светофари не бях срещал преди.
Обърках се.Помолих за помощ.Питах,как мога да изляза от този объркан за мене град.Много хора ми помагаха.Всеки се опитваше да ми покаже правилният път,но това ме объркваше още повече.
Много се лутах.Много.След всяка подсказана ми посока,аз се обърквах все повече и повече.
В един момент се оказах в задънена улица.Нямах изход и спрях.Спрях и чаках.Чаках отново някой да ми помогне,но тази помощ все не идваше.Вече дори не питах никого за правилният път.Просто стоях и чаках.
Появи се човек,който успя да ме изведе от тази задънена улица.Благодарен съм за това на този човек.Благодарен съм за това,че успя да ме изведе от тази улица без изход.
Но пътя,който ми показа,беше отново в този омразен и объркан град.Пътнеравен,осеян с много завои,кръгови движения и кръстовища.
Пътувах бавно и внимателно.Непрекъснато внимавах да не катастрофирам.Непрекъснато!Уморих се от този път.Много се уморих.
В един момент си казах:
"Стига!Стига си чакал помощ от другите!Слушай сърцето си и ти сам реши,в каква посока да поемеш!"
Така и сторих.
И изведнъж пред мен се появи път.Този път водеше извън града.Беше широк и прав.Краят му не се виждаше.
Тръгнах по него.Не знаех на къде води,но това не ме интересуваше.Просто слушах сърцето си.
Още пътувам по този път.
Щастлив съм!
Няма кръстовища и кръгови движения.Има само една бяла,непрекъсната линия.Просто няма място за обратен завой и за връщане назад.
Пътувам и съм щастлив?
Разбрах,че прекрасното в едно пътуване,не е целта на това пътуване,а самото пътуване!
Щастлив е този,който усети това!
Аз съм щастлив!....Вече!
петък, 27 ноември 2009 г.
сряда, 4 ноември 2009 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
